Строгите мерки срещу бежанците пораждат нова криза в Африка
Тежкото положение на африканските имигранти, които се борят да достигнат Европа, заедно с хилядите, бягащи от насилието в Близкия изток, предизвика напрежение в международните отношения, докато хиляди души загинаха във водите на Средиземно море.
Но по-голямата част от африканците, които емигрират, остават в Африка, пише "Ройтерс".
На фона на нарастващите опасения за разпространението на ислямистки екстремистки групи на континента и икономиките, засегнати от спада в цените на суровините, някои африкански страни наложиха забрани за имигрантите.
Габон, чийто запаси от петрол осигуряват на 1.5 милионното население едни от най-високите доходи в Африка, отдавна е магнит за имигранти от страни като Сенегал.
Соу, 33-годишен заварчик, който е отишъл в Габон, за да се присъедини към членовете на семейството му, които вече живеят там, твърди, че е станало изключително трудно да се получи жителство. Полицията редовно тормози имигрантите по улицата на столицата Либревил и ги изнудва за пари, разказва той.
В ареста, повече от 300 имигранти са били държани в няколко стаи, а много от тях са били принудени да спят на пода. Закуската е филия хляб, малко ориз и риба за вечеря.
"Те ни третират много лошо, като кучета или овце", разказва Соу.
Това е все по-често срещана история, а и много африкански държави се стремят да затворят границите си за имиграцията, която винаги е била начин да се избяга от бедността и безработицата в региона.
В очакването на срещата на лидерите на Европейския съюз и африканските държави в Малта през ноември, експерти казват, че всяко решение трябва да се справи с липсата на икономически възможности в централна и западна Африка.
"Ситуацията се променя. Някои африкански страни са все по-малко гъвкави в приемането на имигранти", заяви Мишел Бомбасей от Международната организация по миграция (МОИ) за Западна Африка.
"Това, което се случва в момента в Средиземно море е само последната стъпка от един дълъг, дълъг процес, който в много случаи започва тук, в Западна Африка."
МОИ няма точни данни за броя на имигрантите в Африка. Но отбелязва, че страните от Гвинейския залив, традиционна дестинация за имигрантите от цяла Западна и Централна Африка, са започнали да взимат строги мерки срещу наплива на хора и засилват експулсирането на незаконно пребиваващите граждани на други държави.
Amnesty International е документирала хиляди депортации от Конго. Чужденците, много от тях от съседната Демократична република Конго, често са били просто натоварвани на лодки и превозвани през реката към Киншаса.
Богатата на петрол Екваториална Гвинея също е депортирала стотици хора в навечерието на футболния турнир за Купата на Африка през тази година.
Дори и в Южна Африка, най-развитата икономика на континента, много икономически емигранти бягат от ксенофобските атаки тази година. Много от жителите на страната заявяват, че чужденците отнемат работните им места. Най-малко седем души са загинали при подобни атаки.
През 2015 г. Алжир е депортирал около 3 700 имигранти, повечето жени и деца, в Нигер като част от двустранното споразумение между двете държави.
Камерун, Нигер и Чад също са депортирали хиляди хора заради опасения за терористични атаки от групи като "Боко Харам".
Сори Каба, който оглавява отдела на Министерството на външните работи за сенегалци в чужбина, казва, че възходът на въоръжени групи като Боко Харам подхранва ксенофобията и депортирането.
"Те са уплашени за собствените си народи", казва Каба. "По тези причини вече е много по-трудно да се влезе (в страните от западна Африка - бел.ред.) и да са остане."
Според доклад на Amnesty International операция срещу криминалния свят в Конго през май е била използвана за масовата депортация на стотици имигранти. От организацията твърдят, че действията на полицията са довели до масови изнудвания и изнасилвания. Полицията съобщи, че само за месец във втора подобна операция, са арестували 1 150 души, предимно от Западна Африка и Демократична република Конго.
"Тревожно е, че виждаме същия вид на нагласи (в Африка), които виждаме по света и в Европа - когато цели общества гледат на мигрантите или бежанците, като на "други", като хора, които не са заслужили хуманно отношение", казва Ален Рой, представител на Amnesty за региона. "Свидетели сме на ксенофобия, расизъм, дискриминация."