Фестивали на коренните жители: 3 начина да купонясваш в Сибир през лятото
1. Фестивалът "Светът на Сибир" – всички народи на Русия в един ден
Снимка: Matthew Traver
Кога: 7-9 юли 2017 г. Къде: село Шушенское, Красноярски край
Шосето Красноярск – Шушенское. Пред прозореца на автобуса равнините се редуват с гористи хълмове, хълмовете – със силуети на кратери и степи с древни могили.Матю Тревър, екстремен пътешественик, фотограф и оператор от Лондон, вече два дена и половина е на път. Той пътува от най-високата точка на Сибир, връх Белуха, към село Шушенское в Красноярския край, за да посети международния етно фестивал за музика и занаяти "Светът на Сибир".
Една част от гостите се настаняват в старинните селски домове на Новото село, а друга – в детския оздравителен лагер, в който креватите са с пружини, а закуската в столовата е оризова каша с вкус на "съветско детство". Матю си избира палатковото селище: там го очаква превърналият се в навик сибирски походен живот – гора, комари и нощни събирания около огъня.
Фестивалното утро започва с обреди. На разсъмване девойки събират росата от тревата и с нея си измиват лицата, а след това плетат венчета от ароматни билки и заплитат в косите си цветя.
В "Света на Сибир" традиционни носии обличат не само артистите и занаятчиите, но и гостите. Пътешественикът от Лондон отбелязва, че "…през всичките си 30 години никога не съм виждал толкова разнообразна демонстрация на култури, народи и народни носии. Само за един ден гледане и слушане на цялата музика в "Светът на Сибир" научих и видят традиционните компоненти на места като Беларус, Украйна, Тува, Бурятия, Якутия, Чукотка, татарите, чечените, калмиките, молдовците, алтайците, ненеците и още толкова много", спомня си Матю.
Да останеш гладен в "Света на Сибир" е трудна работа: гостите се гощават с шурпа – чорба от месо със зеленища и едро нарязани зеленчуци, лагман – голяма чиния с фиде и месо, различни пироги с пълнеж от зеле, сирена или есетрово месо.
За британеца обаче най-необичайни от местната кухня се оказват супите: "Смятам, че в руската кухня има едно специално нещо – супите! Солянката ми се струваше много наситена на вкус, но миналата година за първи път опитах окрошка и мисля, че нейният вкус е просто уникален заради кваса, който е част от състава ѝ. Не се сещам за друга супа в Европа, която да прилича на руската окрошка.
2. "Тун Пайрам" – хакаски празник на първия айран
Снимка: Михаил Маклаков
Кога: 1-2 юли 2017 г. Къде: Сагайската поляна край град Абакан, република Хакасия
Айранът е млечно-кисела напитка, задължителна част от менюто на животновъдите. Той се прави от края на юни, когато с появата на зелена трева домашните животни започват да дават първото си мляко. Първият айран символизира началото на ситото време за номадите, затова се празнува с размах – обреди, народни игри, съревнования, песни и танци.Сагайската поляна, на 95 км от Абакан, е изпълнена с хиляди хора. Музикантите свирят на народни инструменти, изпълняват гърлено пеене и песни на родния си език. Звуците на дайрето и тувинското гърлено пеене хоомея се усещат особено мощно в откритата степ.
Снимка: Михаил Маклаков
Гюнтер Кройцер, пътешественик от Австрия, който е бил в Хакасия, разказва: "Най-много ми хареса природата на Хакасия. Когато гледаш недокоснатите от цивилизацията сибирски пейзажи с техните безкрайни хоризонти, осъзнаваш, че и твоите хоризонти стават също толкова широки".
Най-важната част от празника е конкурсът на айрана. Жените варят айран и с него черпят гостите, за да могат те да усетят различните вкусови нюанси на напитката. В разтопената от слънцето степ чаша прохладен пенлив айран е спасение от жегата. Преди да пият айран, хакасите му пеят тахпахи – хвалебствени песни.
Снимка: Михаил Маклаков
Гостите опитват хакаска храна – овнешки бульон мюн, месна супа с булгур от ечемик чарба угрей и вряща сметана с брашно и яйца потха: "За първи път в живота ми харесва овнешко – опитах го в националната хакаска супа, която предлагаха на фестивала", казва Гюнтер.
3. Игрите на евразийските народи – дружелюбната борба на най-силните
Снимка: Александра Мудрац / ТАСС
Кога: 15-18 юни 2017 г. Къде: село Еланци, Иркутска област
Игрите на евразийските народи са етнокултурен фестивал, на който мъжете се състезават по сила и ловкост, а жените – по красота. Провежда се веднъж на две години. Мястото е избрано от хората още в древността – свещените хълмове Йохе Йорд и Бага Йорд на 8 км от село Еланец в Иркутска област.Снимка: Александра Мудрац / ТАСС
Под побелялото от летния зной небе разгорещени борци си мерят силите, а ездачи си организират конни надбягвания. Стрелците стрелят по мишени с традиционни лъкове. Силовите атлети пък минават през тежко изпитание – трябва да вдигнат и пренесат камък, тежащ 110-125 кг.
Снимка: Александра Мудрац / ТАСС
Преди векове победителите в тези състезания били награждавани с домашни животни или с брак с най-красивото момиче. Французойката Изабел с увлечение наблюдава националната борба на участниците от Бурятия. "Аз знам за Олимпийските игри, но тук видях непознати видове спорт!".
Снимка: Александра Мудрац / ТАСС
Освен състезанията, главното събитие на празника е Йохор – обредно хоро на евразийските народи около свещен хълм. За да бъде обхванат той, са необходими 700 души. Липсата на желаещи да танцуват до сутринта, хванати за ръце с множество непознати, не се усеща. Например на празника през 2015 г. се извивах хоро в три кръга от 5 хиляди гости.
Снимка: Александра Мудрац / ТАСС
Изабел казва, че "да се добереш дотук не е толкова просто, няма го този комфорт, с който са свикнали чуждестранните туристи. Но за мен това пътешествие се оказа неочаквано приятно. За мен бе откритие, че в Сибир се среща такова разнообразие от етноси, притежаващи нещо уникално, което в Европа не може да се види".