Пътуването до и от работа е част от работния ден, реши Европейският съд

Времето, прекарано в пътуване до и от първите и последните задачи на работниците без фиксиран офис трябва да се счита за работно време, реши Европейският съд, предаде Би Би Си.

До момента това не е считано за работно време за много работодатели. Това означава, че фирми за социални работници и медицински персонал по домовете, техници на повикване, търговски представители и други може да са в нарушение на разпоредбите за работното време в Европейския съюз.

Решението може да има огромен ефект за много компании. Работодателите или ще трябва да намалят работното време на служителите си или да им плащат допълнително.

Съдът заяви, че решението ще защити "здравето и безопасността" на работниците, което е залегнало в директива на Европейския съюз за работното време.

Директивата има за цел да защити работниците от експлоатация от страна на работодателите и дава разпоредби като колко дълго да работят служителите, колко почивки да имат през деня и колко дни полагаем годишен отпуск.

Една от основните цели е да се гарантира, че нито един служител в ЕС не е задължен да работи повече от средно 48 часа на седмица.

Решението идва след казус в Испания, включващ компания на име "Тайко", инсталираща системи за сигурност. Компанията затвори регионални офиси през 2011 г. и в резултат на това служителите й бяха длъжни да пътуват много сериозни дистанции, за да стигат до работното си място.