Две десетилетия от началото на опустошителната война в Ирак е пределно ясно, че тя е била предприета в резултат на своеобразен посттравматичен шок, отколкото на основата на внимателен, интегриран и широкообхватен проект. Страхът от предполагаемите "оръжия за масово унищожение" на Саддам Хюсеин не беше просто измислен претекст, но и истинска мания